La mujer escribe y eso es lo que importa










7 de abril de 2016

Zhivka Baltadzhieva, 3 poemas 3



Fotografía de Miriam Valle



OVIDIO II

Quedarme en esos mundos

donde
no se anuncia ningún Mesías
decadente
de entre todos los sueños caducos
y genius loci de las comunicaciones

Apegado a la tentativa
quedarme,
contemplando la metamorfosis
desde dentro,

nadando
aguas arriba
en la clandestinidad

del origen.


ОВИДИЙ II

Да остана тук, в световете,

които
не провъзгласят пророци
в упадак
сред загубили давност сънища
и гении на комуникацията.

Верен на съблазанта
да остана,
наслаждавайки се на метаморфозите
отвътре,

плуващ
срещу течението
в нелегалността

на Произхода.




Fotografía de Miriam Valle



Pobres palabras, forzadas a elegir
entre yo vi y mirar prohibido.
Pobres sentidos bajo latigazos de silencio y trueno, 
terruño e ira.

Y la transgresión agotada.

Más humano sería ser un árbol viejo, abrazado 
por vientos, en el centro de Sliven, en el centro del campo…
Las raíces clavadas a cien metros,  
a atar las grietas, las eufonías, las depresiones 

oceánicas. 

A contemplar abstraído la Osa Mayor 
y respirar el eléboro en el destello memoria 
de una molécula de agua 

fusionada.

Бедни думи, притиснати да избират

между “видях” и “гледането забранено”.
Бедни усещания под камшика на мълчанието
и гърма, нежността и гнева.

И нарушението на нормата изтощено.

По-човешко би било бряст да бъда във вятъра,
в сърцето на Сливен, на полята в сърцето,
с корени, впити сто метра дълбоко,
пукнатини да превързвам, разногласия, извори, океански

депресии.

Да се наслаждавам отнесено на Голямата мечка,
кукуряка да вдишвам в проблясъка памет
на една разградена молекула

вода.


Fotografía de Miriam Valle



TOCATA Y FUGA
BACH

Dentro de 100000 millones de años, 

aventado por  la constante cosmológica de Einstein 
(E = mc2) el Universo visible 
habrá desaparecido en la luz enrojecida. 
Todo estará más allá del horizonte de su mirada 
y el alcance de su calor. Solo mi ser 
seguirá viéndote. Sigue viéndote. Te evoca. Te abraza. Existes. 
Eres la realidad. Te cantan los pájaros en el pequeño jardín.
Oigo tus pasos cruzar los amaneceres de las incontables 
dimensiones. Y de pronto, 
siento calor. 

Desde antes del Big Bang.

ТОКАТА И ФУГА
БАХ

След около 100000 милиона години,

дирижиран от космическата константа на Айнщайн,
/Е = мс2/ видимият Космос
ще е напълно изчезнал в светлината, зачервена
от толкова изпъване. Натам. Всичко ще бъде
отвъд хоризонта на окото й и обсега
на нейната топлина. Само душата ми все така ще те вижда.
Вижда те все така. Съзнанието те съдържа. Съществуваш.
Ти си реалността. Чуруликат те птичките
в разсъмващата градинка. Чувам стъпките ти
как прекосяват разсъмването и измеренията безчет. Изведнъж
чувствам топлина.

От преди Големия взрив.





Zhivka Baltadzhieva (Sofia, Bulgaria, 1947) 
Reside en Madrid
POETA/TRADUCTORA
de GenES, Amargord ediciones, Colección Candela, 2016
para leer más en: OJOS DE PAPEL y MÁS
su FACEBOOK

2 comentarios:

Miriam Valle dijo...

Bonitas palabras, gracias <3 :)

Ana Muela Sopeña dijo...

Extraordinarios poemas, Emma.

Besos
Ana

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...